Пчелите говорят с Лудите Котки
В слънчев майски следобед седнахме да си поговорим с едни Луди Котки, които преди 3 години решават да направят налудничавата за някои, необходимата за други крачка и да започнат нещо свое. В случая става дума за студио за графичен дизайн, името на което се е родило от желанието да звучи добре на родния ни език и да чества любовта на момичетата към котките. А и идеята да пише на визитките им “една от лудите котки” просто е била прекалено изкушаваща!
Ели и Хриси се насочват към сферата на графичния дизайт отчасти заради професията на техните родители, които се занимават с външна реклама. Хриси, която работи с програмите и дава дигитален живот на идеите им завършва кино/телевизия с допълнителна специалност графичен дизайн, а Елена, която контролира организационната част и се включва с творчески идеи и безценни съвети – маркетинг и реклама. Въпреки образованието си обаче, момичетата твърдят, че работата е дошла в стечение на обстоятелствата – проекти възложени от познати и приятели.
Какво бихте посъветвали / препоръчали на някой, който иска тепърва да започва да се занимава с графичен дизайн?
Елена: Да не разчита на учебниците най-вече. Има един куп курсове, особено в чужбина и, разбира се, да се развива постоянно.
Хриси: Университета ми е дал много добра база, но не става без практика. Трябва да го направиш, за да видиш, че можеш и да продължаваш да се развиваш. Сега е абсолютно задължително да разбираш на елементарно ниво и от графичен дизайн, и от уеб дизайн, и от принт. А когато не се получава, да не се притесняваш. Като гледам свои неща от преди и лошо ми става *смее се* но пък е градивно. Важно е да си отворен към света, за да добиеш нови идеи. Не можеш да разчиташ всичко да ти идва отвътре.
Кои са любимите ви публикации, от които черпите вдъхновение и ви помагат да сте в течение с тенденциите?
Хриси: Creativelive stream-ват 24 часа нонстоп безплатни видеа. Имат интересни неща и най-хубавото е, че хората не говорят само теория, а от практиката – като например Photoshop гуру Бен Уилмър.
Ели: В Софтуерния университет имат различни програми, които бяха на доста добро ниво за българския пазар. Следим и различни класации – Ads of the World, които са за най-добрите кампании за годината или material design.
Хриси: Както и всякакви странични дизайнери, като Пола Шер, която ме успокоява за някои неща, за които се притеснявам. В сайтове, където се предлагат шрифтове също дават много интересни идеи за подходящи места, където може да се използва даденият шрифт.
Важно ли е да има маркетинг в замисъла в дизайна?
Хриси: Ние се стараем да не навлизаме в тези понятия, които са много популярни сега – “маркетинг”, “брандинг” – те са толкова около нас, че някак си все едно хем ги има, хем нищо не означават. Мислим като обикновени потребители и гледаме да не затормозяваме, затова се придържаме към един определен стил. Предлагаме решения, които са подходящи за конкретния клиент. Пробвали сме с въпросници, но повечето неща си остават само на хартия. Най-добре е да си поговориш с човека и да го разбереш какъв е. А ако някой се стреми към цялостна кампания, тогава обикновено търсим странична помощ.
Какво ви харесва в това да работите за себе си?
Ели: Свободата най-вече. Аз лично имам горчив опит от малки колективи и аз всъщност убеждавах Хриси да започнем нещо наше.
Хриси: Рискът за мен е много по-голям, но пък си заслужава, защото много бързо се учиш, следиш прогреса си и работиш с вътрешното спокойствие, че каквото и да направиш днес, си направил най-доброто.
Ели: Аз лично преди като работех във фирма и сутрин се събуждах напрегната от недоволството, което съм изпитвала. Докато сега ставам и си знам, че тук си имам някакви задължения, но си е нещо мое и ми е много по-спокойно.
Какви според вас са предимствата да работиш от коуъркинг или споделено работно пространство?
Ели: Ние отдвна търсим място, където да се чувстваме като у дома си.
Хриси: Представяла съм си предимствата и самата идея за коуъркинг без изобщо да знам, че съществуват такива места. Минахме през няколко други места, които не ни допаднаха и така стигнахме до офис. Преживяхме го и това, оцеляхме *смее се* и след това стигнахме до вас.
Това беше тотален обрат на нещата, защото изведнъж имахме комуникация с други хора, имаме и работа от колегите. Обстановката, разговорите и конкретният момент водят до намирането на работа, защото винаги някой има нужда от нещо. Това, че всичко ти е на едно като разходи също е изключително удобно, защото ти не мислиш за тези неща – идваш и си вършиш работата. Сутрин като дойдеш зимата и ти е топличко, защото Ани е минала и е пуснала климатиците-
Ели: И е сготвила! А когато ти писне да седиш [долу в офиса] се качваш [в Малката Хавана] и си взимаш едно кафенце, пиеш си го на терасата. Обстановката е много приятна и впечатлява и клиентите ни.
Хриси: И в самата стая обстановката е благоприятна за работа. Хората са развили уважение към другия. Ако трябва да говорим нещо по-сериозно или да поканим клиент – има мийтинг рум, например. Безценно място е за хора, които сега започват, защото спестяват изключително много разходи. Накратко, коуъркингът те улеснява и те кара да се чувстваш по-разнообразен, по-лесно да създаваш контакти, по-лесно да си намериш работа.
Какво е да работиш със сестра си?
Ели: Разбираме се, не сме имали някакви “търкания” и като сестри и като коуъркъри!
Хриси: Близки сме, прями сме. Спокойствието с близкия човек е, че дори когато не е виновен, ще поеме вината, само и само, за да те успокои. Аз не мисля, че с някой друг бих могла така да работя. Просто имаме обща визия за нещата.
Ели: И винаги можеш да кажеш “аз утре няма да дойда” и няма проблем, защото ние сме си разпределили задълженията – кой каквото му се отдава повече.
А в тази връзка как се допълвате една друга?
Елена: Тя определено е по-арт от мен, по-цветната като човек.
Хриси: Идеите ни се събират – в това се допълваме. Когато искаме да направим нещо, търсим начин с много проучване. Сам човек трудно би го направил, затова си разпределяме нещата и най-важното е, че имаме обща цел – какви искаме да са нашите проекти, кога отказваме да правим нещо и т.н. Много е ценно да се работи с някой друг – да можеш самата идея за това какво искаш да направиш да я обсъдите и заедно да намерите пътя.
Елена: Както понякога се случва – блокирал си в даден проект и като се обърнеш към другия и той каже “ами защо това не го завъртим така” и се получава допълващото звено на работата в екип.
Хриси: От друга страна пък имаш и самостоятелност, когато трябва всеки да си работи отделно и да навлезе в детайли, да работи на тишина, защото двама души една мишка няма как да държат.
По какви причини отказвате проекти?
Хриси: По-скоро идва от това, че не искаме да правим компромиси, защото те носят своите последствия. Някой може да каже, че иска да направим стол с два крака. Ние ще го направим, но след това ще има някакви последствия. Но дизайнът не е стол, не сядаме на него и не чувстваме физическото му неудобство.
Елена: Имали сме случаи с откраднат дизайн, с които няма да работим повече, но най-вече опира до нашите виждания за естетика.
Хриси: Първоначално се притеснявахме да изказваме мнение ако нещо не е окей, но с годините осъзнахме, че не е въпрос на самочувствие. В крайна сметка е наша отговорност да откажем даден проект ако той не допринася към нашето портфолио или към бизнеса на клиента. Затова гледаме да сме прями и откровени, което по-често води до това самият клиент да потърси някой друг, отколкото ние да казваме “НЕ! Няма да ви направим проекта.”
Как бихте определили вашия стил?
Елена: С две думи по-изчистено, по-семпло и да не натоварва.
Хриси: Да, определено се стремим да имаме по-малко елементи, по-малко цветове. За стила отнема много години да се развие, и ние се учим да правим всичко възможно най-семпло и ясно. Като направим интервюто през 2037ма, тогава ще отговорим по-конкретно на този въпрос!
Как обичате да разпускате?
Елена: Пътуваме! И двете, ако може, постоянно сме нанякъде. Последния път буквално за 2 дни бяхме до Италия. Там като че ли най-много ни хареса. Най-близо е до дома и все пак е различно.
Хриси: А в България, ние сме си пристрастни към Пирина, защото го свързваме с много лични спомени. Пиринските езера, по-малки местности и селца, природата е красива, спокойно е, все някоя баба има вила някъде – пък ако вземе и да ти сготви…Ние наскоро развихме този афинитет към пътуването – видяхме, че ни носи нови емоции, идеи, виждаме толкова много красиви неща. Дори от гледна точка на дизайна – толкова много шрифтове от различни епохи, например. Обичаме да гледаме и филми, новите сериални, които завладяват човечеството!
Елена: И музика, разбира се – тя върви с пътуването най-често, заедно с книгата.
Кой сериал гледате сега?
Елена: Modern Family, The Big Bang Theory, Jane the Virgin
Хриси: Последно Викингите гледах, Game of Thrones, Westworld – но с тези сериали върви и страданието, когато трябва да изчакаме да дойде новия сезон или понякога приключването на стария, защото просто трябва да го догледаш!
БЪРЗ РУНД
Петък вечер е: парти до зори или с одеалцето пред екрана?
Определено с одеалцето!
Кое слушате – сърцето или ума?
Сърцето…
Джаз или поп?
Поп
Море или планина?
Море… но и планина
Лято или зима?
Лято!
Илюстрации или снимки?
Илюстрации
Интроверт или екстроверт?
Абсолютно интроверт!
Интервю и снимки: Милка Стойкова
Лудите Котки: www.luditekotki.com
Add Comment