The Famous Bulgarians: Acad. Georgi Nadjakov
From sulphur to photocopier
Born in Dupnitsa in 1896, Georgi Nadjakov came from humble beginnings. His family moved to Sofia when he was eight, where he was accepted into the prestigious “Third” male high school. He graduated with honors and was handed his diploma personally by then Minister of Eduction Petar Peshev. In 1920 he graduated from the Physics and Mathematics Faculty in the University of Sofia and a year later became a physics assistant there.
His remarkable mind and his interest and knowledge about the internal photoelectric effect in solids earned him a dedicated corner in Paul Langevin – the famous French physicist’s laboratory. Langevin thought Nadjakov’s area of interest was innovative even for France and took a personal interest in what the Bulgarian was researching. This window of opportunity gave Nadjakov the insight, equipment and colleagues to further his career in science in a way that would not have been possible in his home country. So well-received was he, that soon enough big names such as Frédéric Joliot-Curie, Pierre Bikar and one of the founders of the science of semiconductors – Abram Ioffe were part of his close circle of friends.
While abroad, he conducts his very first experiments on the photo-electric conductivity in solid photoconductive dielectrics such as quartz glass, sulfur and paraffin. For those that weren’t great at physics, like moi, dielectrics are substances with very little or no conduction of electricity (insulators) – air, glass, chemically pure water, some resins and plastics. Using polycrystalline sulfur he discovered a phenomenon that was unknown to the world of science up to that point – he figured out that when placed in an electric field and illuminated, some dielectrics acquire permanent electric polarization in the areas exposed to light. The polarization is preserved in the dark and disappears under illumination. A few months later, Chester Carlson, completely independently from Nadjakov’s work, was able to successfully conduct experiments that gave birth to the technology used in photocopiers today. Although Carlson is considered to be the father of the photocopier, Nadjakov should at the very least be credited as the grandparent!
От сярата – фотокопирна машина!
Георги Наджаков е роден в Дупница през 1896 година. Когато е на осем години, семейството му се мести в София, където е приет в престижната Трета мъжка гимназия. Завършва гимназията с отличен успех и тогавашният министър на образованието Петър Пешев лично му връчва дипломата. През 1920 г. завършва факултета по физика и математика в Софийския университет и година по-късно става асистент по физика там.
Изключителния ум, интереса и знанията на учения в областта на вътрешния фотоелектричен ефект при твърди частици привлича вниманието на известният френски физик Пол Ланжвен, който приема Наджаков да работи в неговата лаборатория. Французинът смятал областта, която Наджаков изучавал за иновативна, дори за Франция и лично проявил интерес към труда му. Тази подадена ръка дала на българина достъп до оборудване и човешки ресурс, каквито не би могъл да намери в родната си България. Толкова добре бил приет той, че скоро големи имена като Фредерик Жолио-Кюри, Пиер Бикар, и един от основателите на науката за полупроводниците – Абрам Йофе скоро били част от неговия кръг от близки приятели.
Докато е в чужбина, той “извършва значителна експериментална работа по изследване на фотоелектричната проводимост в твърди диелектрици като сяра, шеллак, парафин и др.” За тези, на които физиката не им е вървяла много в гимназията, както на мен, диелектрици са субстанции с много малка или никаква електрична проводимост или инсулатори – каквито са въздуха, стъклото, химически чистата вода, някои смоли и пластмасите. Благодарение на поликристалната сяра, Наджаков открива непознат до този момент феномен в науката – установил, че поставени в електрическо поле и осветени, някои диелектрити добиват постоянен заряд на осветените места. Зарядът е запазен на тъмно, но щом тялото бъде осветено отново, той изчезва. Почти по същото време, от другата страна на Атлантическия океан Честър Карлсон успява да извърши експерименти, които водят до раждането на технологията, използвана в днешните фотокопирни машини. Ако Карлсон е Баща на фотокопирната технология, то Наджаков несъмнено трябва да е Дядото!
Add Comment